WINBET с гордост ви представя световния сребърен медалист по борба Кирил Милов

14 Dec 2018

Сребърният медалист от Световното първенство по борба Кирил Милов говори пред Winbet за своите професионални успехи. Той стана истинска сензация на завършилия през октомври световен шампионат, където само на 21 години направи своя дебют на голямо първенство, завоюва среброто и спечели уважението на съперниците. - Здравей, Кирил! Премина ли еуфорията от първенството и осъзна ли вече своя успех? - Здравейте, да еуфорията премина, осъзнах какво съм направил и се надявам в бъдеще не само аз, но и цялата борба да имаме по-големи успехи в световен мащаб. - Сподели с нас какво породи любовта ти към спорта и защо избра класическия стил? - Любовта ми към спорта се породи в четвърти клас. Когато отидох в залата по борба нямах представа какво е това „борба“, започнах да тренирам, хвърляхме чучело. Още бях малък, но имах тази спортна злоба и исках да постигна нещо. След първия ми медал, борбата стана част от моя живот. - Достигането на толкова високо спортно ниво е свързано с лишения. Какво жертваш в името на успехите? - Лишения има много. Нямаш много свободно време, защото тренираш по два пъти на ден. От цялата седмица имаш евентуално един-два почивни дни, в които не можеш нищо да правиш освен да си почиваш, защото знаеш, че пак те чакат тежки тренировки. Лишения има много. Не можеш да излизаш всеки ден с приятели както повечето нормални хора, не можеш да ходиш по дискотеки и да се забавляваш, защото си зает, на другата сутрин имаш тренировка и трябва да си свеж. - Доскоро се бореше с тежки контузии, как успя да се възстановиш? - Преди 3 години счупих крак осем дена преди Световното първенство. Счупих подбедрицата на две и шест дена бях в болница след тежка операция и поставяне на пирони. Тази контузия ме извади от равновесие за около година. През това време не бях в кондиция , не можех много да се боря на тепиха, имах страх. След това лека-полека започнах да тренирам, но заради пироните болките не отминаваха. Три години по-късно реших да си направя тази операция, за да извадя пироните и в момента се чувствам много по-добре от всякога. - Колко време траеше подготовката ти за това първенство? - Подготовката по принцип не е една-две седмици или месец-два. Тя е целият ти живот, целият ти опит е събран в едно. Защото тренираш откакто си започнал и докато стигнеш самия връх са минали години. Но най-ключовата подготовка започна три месеца преди Световното, когато извадих пироните от крака. През първите два месеца беше малко по-трудно, защото нямах физическата възможност да тренирам с другите момчета и се подготвях индивидуално. Тук е моментът да благодаря и на Winbet за подкрепата, много благодаря на всички, защото те ми помогнаха много. Преди самото първенство имах няколко лагера, на които се подготвях за Световното до 23 години, но тъй като Байраков се контузи пуснаха мен. Благодаря и на треньорския щаб и на Федерацията, че ми гласуваха това доверие. - С участието си на Световното направи впечатление с това, че беше по-лек от твоите съперници и с това, че показа добра техника. С какво се характеризира стилът ти? - По принцип моят стил е по-темповат и техничен, защото аз съм по-лек от другите състезатели и съответно мога да съм по-бърз и мога да ги изморя в началото и после да направя някое техническо действие, например някоя хватка и с това да спечеля точки и преднина. Това е моят стил. - Кой е най-важният урок, който научи от своето участие в шампионата на планетата? - Най-важният урок е да не спираш да мечтаеш, да гониш целите си и рано или късно те ще станат реалност. - Имаш ли кумир в спорта? - По принцип не, нямам точно кумир. Моят стил е по-индивидуален, аз мисля, че съм малко по-различен от всички. Но се възхищавам на много големи борци, например египтянина Карам Габер, който също е в тежа категория и е много атрактивен. Хвърля отвсякъде, на финал на Олимпиада води с 4 точки преднина и отива да се скопчава, не го интересува нищо. Ето това ми харесва, такъв стил искам и аз да налагам. - Има ли разлика между Кирил на тепиха и Кирил в живота? - Не мисля, че има разлика, аз съм си един и същ. - За какво мечтаеш от тук нататък? - Дай боже Олимпийски медал. - Съгласен ли, че за да има развитие българският спорт и младежите имат нужда от подкрепа. - Да и то много голяма, защото преминаваме през много лишения, много трудности и ако нямаш подкрепа няма как да постигнеш нищо. Подкрепата е голяма част от успеха. - Какво е нужно на един спортист като теб, в какво вярваш и къде искаш да бъдеш в края на 2019? - В края на 2019-та се надявам да съм взел квота за Олимпиадата през 2020 година и дай боже световен шампион.